Век след като Британик потъва от мина, е отворен за водолази
Британик (HMHS Britannic) удря мина край гръцкия остров Кеа в Егейско море. Години по-късно френският подводен откривател Жак Кусто съумява да го изобретение, през 1975 година
А в този момент корабът-сестра на Титаник, който потъва през 1916 година, ще бъде освободен от законодателството, което не разрешава достъпа до мястото му на последното покой на морското дъно.
Това законодателството е въведено от гръцкото държавно управление в опит да се спре разграбването на остатъци във водите му, само че неотдавна законът е подложен на напън от актуализация, с цел да се помогне за основаването на подводен парк за гмуркане.
Местният водолазен инструктор Янис Цавелакос изрази поддръжката си, като сподели, че „ такива начинания могат единствено да улеснят и стимулират новаторски планове. “
Британик е третият от серията параходи от олимпийски клас, издигнати за White Star Line.
Той е предопределен да служи като трансатлантически пътнически транспортен съд и откакто претърпява промени в дизайна и модификации след трагичната загуба на Титаник, е пуснат на вода през 1914 година
В Белфаст в корабостроителницата Harland and Wolf, той е преустроен за военните старания и служи като болничен транспортен съд от 1915 година, плавайки сред Англия и Дарданелите.
През 1915-1916 година прави три пътувания, транспортирайки заболели и ранени от Егейско море, в това число евакуацията на Дарданелите през януари 1916 година
Военната му работа би трябвало да завърши през юни 1916 година и Британик се връща в Harland and Wolf, с цел да се подложи на ремонт за сметка на английското държавно управление в размер на 75 000 паунда.
Работата обаче е прекратена, когато корабът е извикан от Адмиралтейството за по-нататъшна военна работа в края на август и точно при петото му пътешестване шансът на Британик стартира да му изневерява – откакто оцелява стихии и нормалните рискове на военното време, екипажът би трябвало да бъде подложен под карантина заради болест, породена от храна.
Корабът е толкоз голям, че последствията от детонацията не са незабавно явни за всички на борда. Капитан Бартлет и основният офицер Хюм обаче, които по това време са на мостика, осъзнават сериозността на обстановката.
Сигнал SOS е изпратен и получен от HMS Scourge и HMS Heroic, само че детонацията унищожава радиоприемниците на кораба, тъй че Британик не знае дали идва помощ или изобщо някой чува ли ги.
Екипажът приготвя избавителните лодки, когато подпалубите на кораба стартират да се пълнят с вода. Скоро излиза наяве, че Британик няма да остане на повърхността.
В 09:00 ч. капитан Бартлет подава сигнал за овакантяване на кораба и следи от сгъваема избавителна лодка по какъв начин корабът му се прекатурва на десен ръб и потъва седем минути по-късно като предизвиква загубата на 30 живота.
Оцелялата от злополуката на Титаник Вайълет Джесоп, която също оцелява при конфликта на RMS Olympic с HMS Hawke, разказва последните моменти на Британик по следния метод:
„ …той се обърна ужасно, кърмата й се издигна на стотици метри във въздуха и с един финален плач изчезна… “
Той е най-големият транспортен съд, загубен през Първата международна война и е магнит за проучване от откриването си през 1975 година Но сходни подвизи не са безвредни.
През 2009 година водолазът Карл Спенсър е на третата си задача да снима документален филм за National Geographic на борда на кораба, когато почива заради проблеми с оборудването си.
Десет години по-късно техническият водолаз Тим Савил също е погубен на 120 метра дълбочина.
Въпреки ентусиазма на локалните школи по гмуркане и политици, които виждат смяната в законодателството като опция за развиване на туристически доходи в региона, заплахите от гмуркането до останките на кораба остават постоянно налице.
